Страница 38

— Сър? — покойният куриер пропадаше в сива мъгла. Всичко, което виждаше, бяха две сини точки, които можеше да са очи, а можеше да са и далечни звезди.

— НЕ ГО СМЯТАЙ ЗА УМИРАНЕ — посъветва го Смърт. — ПО-ДОБРЕ СИ МИСЛИ, ЧЕ СИ ТРЪГНАЛ ПО-РАНО, ЗА ДА ИЗБЕГНЕШ НАВАЛИЦАТА.

Куриерът разполагаше с кратък миг да се почуди дали новият му познат не се шегува и да реши, че не, никак не се шегува; а после вече нямаше нищо.

Червено небе сутрин. Значи ще вали. Да.

Сержант издирвач на вещици Шадуел отстъпи назад, килнал глава настрани.

— Добре значи — рече той. — Значи си съвсем готов. Всичко ли взе?

— Тъй вярно, сър.

— Махалото за откриване?

— Махало за откриване, тъй вярно.

— Инструмента за притискане на палци?

Нют преглътна и попипа джоба си.

— Инструмент за притискане на палци — потвърди той.

— Подпалките?

— Сержант, наистина мисля, че…

— Подпалките?

— Подпалки35 — отрони тъжно Нют. — И кибрит.

— Камбана, книга и свещ?

Нют опипа друг джоб. Вътре в него имаше хартиен плик, които съдържаше малко звънче от онези, които подлудяват зелените папагалчета, розова свещичка за рождени дни и малка книжка със заглавие „Молитви за мънички ръчички“. Шадуел му беше набил в главата, че макар и вещиците да са основната мишена, добрият издирвач на вещици не бива да пропуска шанса набързо да изгони някой и друг дух и затова по всяко време трябва да си носи полевия комплект.

— Камбана, книга и свещ — потвърди Нют.

— Игла?

— Игла.

— Браво на момчето. Никога не забравяй иглата. Тя е щикът на твойта артилерия на светлината.

Шадуел отстъпи назад. Нют смаяно забеляза, че очите на стареца се насълзиха.

— Де да можех и аз да тръгна с тебе — рече той. — То ясно, че никаква няма да я свършим, ама хубаво щеше да е да се поразмърдам пак. Мъчен е тоя живот, ша знайш — всичкото т’ва лежане в мокрия треволяк, докато гледаш скришом дяволските им кълчотения. В кокалите ти се просмуква нещо, дето после те довършва.

Той изправи гръб и козирува.

— Тръгвай тогава, редник Пълсифър. Дано те следват войските на прославата.

След като Нют потегли, Шадуел се сети за нещо — нещо, което досега не бе имал възможност да направи. Онова, от което имаше нужда, беше карфица. Не военен модел карфица, която се употребява за вещици. Най-обикновена карфица, каквато можеш да забиеш в карта.

Картата висеше на стената. Беше стара. На нея го нямаше Милтън Кейнс. И Харлоу го нямаше. Манчестър и Бирмингам почти ги нямаше. Вече триста години това беше картата на главния щаб на армията. В нея все още стърчаха забити карфици главно в Йоркшир, Ланкашир и няколко в Есекс, но ръждата почти ги беше изяла. Навсякъде другаде само кафяви угарки свидетелстваха за далечната мисия на някой отколешен издирвач на вещици.