Страница 54

Не беше ял от два дена, не беше спал. Приближаваше се до състоянието на транс, което щеше да го направи едно с Храсталака, да го свърже в духовна връзка с праотците. Почти го бе постигнал. Почти… Той примига. Огледа се учудено.

— Извинявай, мойто момче — рече той на себе си на висок глас, с прецизна дикция. — Но да имаш някаква представа къде се намирам?

— Кой каза това? — сепна се Джони Двата Кокала. Устата му се отвори.

— Аз.

Джони се почеса замислено.

— Значи как’ аз го разбирам, ти си некой мой прадядо, а, приятел?

— О. Несъмнено, момчето ми. Съвсем несъмнено. Така да се каже. А сега да се върнем към първоначалния ми въпрос. Къде съм?

— Само че, щом си ми прадядо — продължи Джони Двата Кокала, — шо приказваш кат’ педерунгел?

— Аха. Австралия — изрече устата на Джони Двата Кокала. Произнесе думата така, като че се налагаше добре да я дезинфекцират, преди да я произнесе втори път. — Леле майчице. Е, благодаря все пак.

— Хей? Хей? — подвикна Джони Двата Кокала. Каза го на пясъка и зачака — и чака, и чака, но отговор не дойде.

Азирафел се беше изнесъл.

Цитрон Дьо Космьо беше тонтон макут, странстващ хунган51: в торбата на гърба му имаше вълшебни билки, лековити билки, парченца от дива котка, черни свещи, прах, добиван най-вече от кожата на определен вид чирози, умряла стоножка, половин шише „Чивас Регал“, десет цигари „Ротманс“ и копие от „Какво става в Хаити“.

Той вдигна ножа и с опитен замах клъцна главата на черното петле. Кръвта плисна по десницата му.

— Лоа, възседни ме — занарежда той. — Gros Bon Ange, ела при мен.

— Къде съм? — произнесе пак той.

— Това моят Gros Bоn Аngе ли е? — попита се сам.

— Според мен въпросът е много личен — отвърна си. — Искам да кажа, така както стоят нещата. Но така де, човек се опитва. Старае се.

Цитрон усети как едната му ръка се протяга към петела.

— Според теб това място не е ли много нехигиенично за готвене? Вдън джунглата! Барбекю ще си правим, а? Що за място е това?

— Хаитянско — отговори той.

— Да му се не види! Пак далече. Все пак и по-лошо можеше да бъде. Ох, трябва да тръгвам. Приятно прекарване.

И Цитрон Дьо Космьо остана самичък вътре в черепа си.

— Майната им на Loas — измърмори той под носа си. Известно време стоя втренчен в нищото, после се пресегна за торбата и шишето „Чивас Регал“. Съществуват поне два начина да превърнеш някого в зомби. Смяташе да използва най-лесния.

Прибоят ехтеше. Палмите се люлееха.

Идеше буря.